деца не могат да аргументират постъпките си. За повечето имбелицили аритметични действия с умножение и деление са немислими и непостижимо трудни. При имбецилите логическо и критично съдене са немислими. От отделни подробности те в никакъв случаи не биха могли да достигнат до обобщаващи изводи.

ДЕБИЛНОСТ: Дебилността е третата най- слаба степен на олигофрения. Втората сигнална система при дебилните е достатъчно развита, за да обхване непосредствения социален опит на болните. Те са способни да придобият значителни знания. Мисленето им не израства до логически абстракции и понятия. Децата с дебилност в хода на обучението не могат да достигнат до по- високо ниво от обикновените абстракции. За тези деца е характерно забавеното възприемане и необходимостта от многократни повторения.

Дебилните деца имат наченки на логична памет и комбинативни способности, но тяхното мислене е предимно конкретно, представно с твърде ограничени възможности за обобщение, абстракция и творческо приложение на заученото и придобитото.говорят граматически правилно или с дефекти, но са с беден речников запас и често си служат със заучени фрази. Дебилните се научават да четат и дори извършват някой аритметични действия в рамките на първите десетици. Обикновено трудно се адаптират към колективи и често реагират несъответно и бурно в трудни ситуацииили изпадат в отчаяние или депресия.

Олигофреничен синдром: Олигофренията като степен на психическа непълноценност се изразява в невъзможност да се усвоят висши форми на познанието, постигащи се чрез абстракция и обобщение. Основното в струкъурата на синдрома е беден запас от познания и жизнен опит, неумение да се възползват своевременно и правилно от наличните знания и опит за умствена дейност. Възприятията и представите у олигофрените са неясни, неточни, паметта слаба, речта неправилна и бедна, мисленето конкретно, представно, вниманието неустоичиво, емоциите бедни, движенията забавени, неточни.

През първата година от раждането при децата олигофрени се наблюдава закъснение в държането на главичката изправена, закъснение при сядането, изправянето, прохождането, закъснение с фиксирането и насоченото хващане н а предметите, с обръщането на главичката по посока на звука, с появата на гукащата реч, на усмивката и на опознаването на близките.

През втората година се установява липсата на достатъчно импулси и стремеж към действия, опознаване и общуване със средата, слаба реч, лоша обща моторика, изоставане в развитието на ходенето.

През третата година детето олигофрен не разбира или трудно разбира това за което му се говори, не схваща това за което му се говори, не схваща как и за какво се използват отделни предмети в ежедневието, не проявява свойствената за тази възраст живост и любознателност, не умее да разнообразява своята игра, не се стреми към самостоятелност, няма фразова реч.

Публикувано от: Георги Тодоров